сряда, 2 октомври 2013 г.

Родопите 1 - между Ситово и Лилково



Преди лятото успяхме да направим няколко разходки в България и чужбина и ето че им дойде времето, да ги документираме в нашия блог. Ще започна с обиколката  по китните Родопски села Ситово, Лилково, Орехово и забележителностите около тях.

В момента вали и е гадно (идеално време за мобилизиране на блогърски ресурси), но октомври със сигурност ще ни покаже и по- приветливото си лице и тогава в планината, прошарена с пъстрите цветове на есента, сигурно пак ще е прекрасно.

Нека следващите редове послужат за вдъхновение:)


Накрая на пролетта избрахме няколкодневен преход по маршрут: Ден 1.  с. Ситово – Щутград – с. Лилково, Ден 2. с. Лилково – хижа Персенк, Ден 3. Хижа Персенк – римски път – връх Персенк – Чудните мостове, Ден 4. Чудните мостове – хижа Кабата – с. Орехово.

Маршрутът обещаваше приятен терен, не толко труден за ходене, гори, малко тракийска мистика, а в последствие и голяма доза родопска гостоприемност.

За Ситово тръгнахме от Пловдив. Селото се намира на около 30км разстояние в южна посока, но пътя до там е лош, на места ужасен и старото автобусче доста ни поразстресе кокалите докато стигнем до разклона за Ситово/Лилково.


Там слязохме и продължихме пеша в посока Ситово. Асфалтовият път приятно се виеше в долината, малко поточе си румеше, а ние снимахме всяко листенце, скала, дърво като малки деца,  току-що получили първото си фотоапаратче.






От двете ни страни се издигаха стръмни склонове, но по-интересното ни беше от дясно.

Стръмни, високи скали, някои от тях с форми, наподобяващи човешки лица или животни. На върха на скалите е разположена крепостта Щутград, но тя ни очакваше по-късно.

Докато си пристягахме раниците, показвахме интересни камънни форми и се възхищавахме на прекрасната природа около нас (от доста време не бяхме ходили никъде, а и преходът от шума и суетата на града директно насред гората се случи много бързо за нас), неусетно стигнахме до Ситовския надпис.


Намира се от лявата страна на пътя за  Ситово, около 15 минути пеша след разклона за село Лилково. На мястото срещнахме хора от селото, които укрепваха пътеката и правеха стъпала в стръмния склон, водещ до скалата, в която е изсечен надписът.



Пътечката наистина си е доста стръмна и дори и сега след като (надявам се) са направени стълбите към надписа, пак си е сериозно изкачване, но за щастие кратко.



За значението на самия надпис има много теории, което дава основание за тъврдението, че всъщност не знаем какво точно е написано там, но все пак да видим какво пише в мрежата:

Той отиде в небесата, оплакан от синовете, този, който бе погребан тук в земята

- така разчитат напдиса в  този блог


Той, нашият могъщ, скъп (или славен) Йсус, добър и обичан Бог, победи, с истината и смирението, Боже”

- така разчитат напдиса тук 

А за капак има и твърдения, че надписът е природен феномен, несвързан по никакъв начин със старите цивилизации.

Неоспоримите факти сочат, че надписът е намерен от дървари през 1928 година и пръв го е проучвал д-р Александър Пеев от Пловдивското археологическо дружество. Ние няма да взимаме страна по въпроса- който иска да отиде да го види, нека го направи, разходката си струва :)

Въпреки, че надписът е близо до пътя, все пак след изкачването и слизането леко ни се разтрепериха коленете, но продължихме смело към Ситово.

След около 40 минути стигнахме селото.






Първите впечатления от селото са красивите планински къщи, строени от камък, чистота навсякъде и почти никакви хора. Тоест докато не стигнете до мегдана.



Там на пейките обикновенно се събират местните жители и дебатират какво ново по света и у нас. Не е изненадващо, че младите хора, ако срещнете такива, най-често са посетители на селото.

Има къщи за продаване и човек, озовал се на такова място ведната си помисля – колко ли струва една такава къща в рая.




След това започват да се прокрадват и практичните разсъждения – кога ли ще имаме време да идваме до тук и тем подобни и цялата идея започва лекичко да се изпарява, но все пак има нещо чаровно в нея. Нищо, че прилича на размисли от типа – какво ли бихме правили, ако спечелим от тотото. :)

В селото си починахме малко, разгледахме местната църква Св. Петка, която стои заключена, но нашият планински водач бързо намери отговорния човек и ни издейства посещение.




След това хванахме пътя, водещ над селото, за да се разходим до аязмото. Водата тук е лековита, а гледката- възхитителна.



Тъкмо имахме възможност да поразгледаме отсрещния баир, който ни чакаше след обяд и да починем в сенчестата горичка до аязмото.

Слязохме обратно до Ситово, подминахме църквата и тръгнахме да изкачваме склона от другата страна на селото. Стигнахме една горска пътека и се гмурнахме дълбоко в гората. И така след 2-3км стигнахме до крепостта Щутград.


Сведенията за крепостта са също оскъдни и често противоречиви, подобно на информацията за Ситовския надпис. Пътеката до там мисля, че не е маркирана, за това е по-добре да питате някой местен, иначе намерите ли я веднъж - пътят води само до там.




Пътят минава през гъста гора и с наближаването се сгъстява една атмосфера на тайнственост и магия. Самата гора навява спомени за приказки и митични същества.

В интернет често се споменава силното енергийно поле разпростиращо се около Щутград. Аз не съм привърженик на теории за силови полета, но както вече казах, мястото има силна атмосфера.

От време на време може да видите асфалтовия път, минаващ отдолу, водещ към Ситово и гледките, които се разкриват са великолепни.


Преди да влезете в Щутград, трябва да минете през скална порта в гората и след това вече сте във вътрешността му.

Първите обитатели на мястото са траките от племето беси.




За мястото се предполага, че е било крепост или манастир, може би и двете. На няколко места има наредени камъни, но на пръв поглед нищо не дава представа за зидани постройки или укрепления.






На един от върховете има малък параклис.

Постояхме малко, разходихме се добре в Щутград, насладихме се на красивите гледки и тръгнахме обратно.


Хванахме пътя за Лилково. Маршрутът минаваше през билото на планина Чернатица и след няколко часа стигнахе до селото.

След цял дене ходене бирата в селото си беше напълно заслужена.

Очакваше ни нощувка в хотел Росица , която много приятно ни изненада. Хотелът си е хубав по всякакви стандарти, а в сравнение с хижите, където спахме следващите два дни, си е направо супер лукс. Само да спомена белите чаршафи, телевизора и банята и да не го хваля повече :)

На другия ден ни чакаше преходът до хижа Персенк.



Няма коментари:

Публикуване на коментар