Ардино- Дяволския мост- Златоград

Опознаваме отново Родопите и този път сме решили да се отправим към „граничната зона”, където източният родопски дял  се среща със западния. Линията на условните граници следва течението на реките Боровица и Горна Арда, а що се отнася до населените места- от Тополово на юг към Ардино, Неделино, Мадан и Златоград.

Малки китни селца и горички се редуват по хълмистия добре поддържан път, който заформя забавен слалом от една страна, но от друга- забравете за високите скорости- просто няма как.

Минавайки през Ардино се отбиваме, за да видим прословутия Дявосли мост. Бяхме разгледали доста снимки на това място и си мислехме, че едва ли е толкова красиво в действителност, но, повярвайте, чудесно е  и си струва усилията!

В центъра на Ардино има указателни табели за моста- трябва да се кара в посока село Дядовци (5 км) и след като напуснете селото, чакълестият път продължава само направо. Малка чешмичка по пътя указва, че мостът е на още 5 км. Чудим се да оставим ли автомибила там или още може с него. Е, може, но не за дълго. Много скоро (след километър)  пътят преминава в пътечка и оттам продължаваме пеш. (С малко повече инат и внимание всъщност бихте стигнали до моста и с автомобил.)

 Есента в Родопите е приказка в златни цветове- спокойно е, чак леко призрачно. Това усещане е подсилено и от изоставената махала, която подминаваме.

Маршрутът до Дяволския мост не е тежък и след около 1 час вече го виждаме да се издига над Арда. Мислех си какво го прави толкова уникален. Каменните мостове не са изключение за България, още по-малко за Източните Родопи.  

  
Подобни мостове от 16 век тук има много- в Свиленград творението на Синан е още по-величествено, в Харманли- Гърбавият мост не отстъпва на Дяволския. Но именно този, Дяволския мост, е най-привлекателният. За себе си намирам отговора- това е заради природата наоколо- обагрено според сезона, живописно, тихо, само ромолът на реката се чува и те кара да забравиш за суетата и забързания ритъм на цивилизацията...

Почиваме и тръгваме обратно, защото ни чака Златоград. Цялият излет ни отне около 3-3.30 часа и ако имате толкова свободно време и се намирате наокло, непременно се отбийте.

Дяволския мост инфо:

 Места за настаняване (целогодишно): хотели, къщи за гости- в Ардино- да, след предварителна резервация       

Магазин за хранителни стоки (отворен целогодишно): в с. Дядовци, в Ардино- да

Ресторант (отворен целогодишно):  в Ардино- да

Дяволския мост: достъпен целогодишно, билет за вход- няма, 

подходящо за пикник място (при моста има закрита беседка)- носете си храна и вода

Когато тръгваме към Златоград, от който ни делят 40 км (през Неделино) за него знаем, че е най-южният град в България, това е мястото, откъдето тръгва  песента Излял е Дельо хайдутин на път за Космоса и е средище на най-старите традиции на българската култура и бит.

Летвата е поставена високо от репутацията на града и той в никакъв случай не разочарова. Цялата идея за автентичния възрожденски дух на мястото е вградена в Етнографския ареал на Златоград.

Стари къщи, калдаръмени улички, кафененца, дюкянчета, където демонстрират стари родни занаяти, музеи- всичко, събрано на едно неголямо място.

Тук биха могли да сминат филм за българското Възраждане- не липсва нищо. Изглежда поддържано и ново, а в същото време- неподправено и концентрирано.

За съжаление в Златоград сме в делничен ден и не всички от музеите (Музей на пощите, Водните съоражения) днес работят, но все пак оставаме очаровани от атмосферата и се задоволяваме с експозициите на Етнографския музей.

Според една брошура в района има и доста интересни природни забележитолности и туристически пътеки, на което, съдейки по природата наоколо, сме склонни да вярваме.

Обиколкта на Етнографския ареал отнема околко 2-3 часа Обещаваме да ги изследваме при друго наше посещение и на сутринта тръгваме към Перперикон.

Чудесните снимки са дело на Мише, която видя Златото на Златоград по този начин! Благодарим, Мише, и за това, че споделихте тази разходка с нас!

Златоград инфо:

Места за настаняване (целогодишно): хотели, къщи за гости- да (В ареала на Етнографския комплекс има няколко къщи за гости, но през есенно-зимния сезон се изисква предварителна резервация. Целогодишно, без резервация ще ви приемат в хотел Александровите къщи- препоръчваме)       

Магазин за хранителни стоки (отворен целогодишно):  да

Ресторант (отворен целогодишно):  да

Билет за вход в целия Етнографски музей няма, различните обекти имат малки такси:

--занаятчийските магазинчета имат такса за снимки и  демонстрация 1-2 лв на обект

--музеите в ареала, вход по 3 лв. на обект